Лаймска Болест симптоми и кърлежите
Лаймската болест е инфекциозно заболяване, причинено от бактерията Borrelia burgdorferi и предавано чрез ухапване от заразен кърлеж. Болестта се развива на няколко фази и засяга различни органи и системи – кожа, стави, нервна система, сърце.
Симптоми и клинична картина
1. Ранна локализирана инфекцияОбикновено първите симптоми се проявяват 3 до 30 дни след ухапване. Най-характерният белег е т.нар. еритема мигранс – зачервено петно, което се разширява с времето, често във вид на „мишена“. Може да бъде придружено от:
- умора
- главоболие
- втрисане
- температура
- болки в мускулите и ставите
2. Ранна дисеминирана фазаНастъпва седмици след заразата и може да засегне:
- нервната система: менингит, лицева парализа (най-често едностранна), невропатии
- сърцето: нарушен сърдечен ритъм, миокардит
- ставите: ставни болки, скованост (обикновено в коленете)
3. Късна дисеминирана фазаНастъпва месеци или дори години по-късно, особено ако болестта не е лекувана своевременно. Основните прояви включват:
- Лаймски артрит – хронично възпаление на ставите, особено коленните
- Неврологични усложнения – енцефалит, когнитивни нарушения, хронична болка
- Кожни промени – хроничен атрофиращ акродерматит
Опорно-двигателен апарат
Наблюдава се трайно засягане на ставите: подуването, болката и ограничените движения в една или няколко стави стават постоянни. Най-често това са коленните и други големи стави.
Сърдечно-съдови симптоми
Нерядко има симптоми, произтичащи от трайни увреждания на сърдечносъдовата система.
Кожни симптоми и оплаквания
Хроничният атрофиращ акродерматит е кожна проява на лаймската болест, откривана често години след мигриращия еритем. Той започва със зачервени, окръглени петна по кожата, които впоследствие склерозират и атрофират. Тези оплаквания се класифицират като „посттерапевтичен синдром на лаймска болест“ (ПТСЛБ).Някои изследвания показват, че продължаване на антибиотична терапия не се препоръчва. Други определят тази фаза като хронична борелиоза (хронична лаймска болест) и подкрепят нуждата от продължителни антибиотични курсове. Съществува теория, че става дума за автоимунна реакция, при която в отсъствие на причинителя имунната система реагира агресивно, нанасяйки вреда върху тялото.В тази фаза антибиотик не се препоръчва от CDC; лица с ПТСЛБ третирани с антибиотици могат да пострадат от ненужни усложнения. Последни изследвания доказват, че става дума за перзистиращи форми на Borrelia, както и цистни форми и обвити с биофилм колонии. Тези форми, лишени или с променена клетъчна мембрана, не могат да бъдат регистрирани от повечето лабораторни тестове.Накрая заболяването завършва с трайна мускулна дистрофия, деформации и анкилози на засегнатите стави. Крайната еволюция на кожните промени е acrodermatitis chronica atrophicans или sclerodermia guttata.
Клинично-епидемиологични форми
Известни са две основни форми на лаймската болест – американска и европейска.
- Американската форма е с по-леко начало, по-оскъдни кожни изменения и по-често или по-тежко засягане на ставния апарат.
- Европейската форма започва по-остро, кожните изменения са по-чести, а неврологичната находка е по-богата.
Диагноза
Диагнозата на лаймската болест без история на заболяването може да бъде комплексна и трудна. В България липсват достатъчни изследвания и адекватни тестове за редица векторно-преносими коинфекции. Съществуват смъртни случаи при първоначално негативни серологични тестове, доказани постмортем.Опитен диагностик снема добра анамнеза, като задължителен въпрос е:
„Пътували ли сте и къде в последните 10 – 30 дни?“
Патогномоничен симптом е еритема мигранс, който опростява диференциалната диагноза. Без тези първи стъпки, разнообразното засягане на различни органи и системи може да доведе до погрешна диагноза.При съвременно медицинско обслужване се препоръчват серологични тестове, които се правят не по-рано от един месец след ухапване от кърлеж. Те търсят антитела срещу причинителя.Метод за ранна диагностика е PCR за наличие на бактериална ДНК, особено при появата на еритема мигранс. Този тест е показателен при тъканни проби, но по-малко надежден за кръв или ликвор.Липсва стандартизация на тестовете между лабораториите. Често резултатите са фалшиво негативни.В САЩ CDC препоръчва двуетапна лабораторна диагностика:
- Първи етап – ензимно имуноесе (enzyme immunoassay) или непряко имунофлуоресцентно есе
- Втори етап – имуноблот (Western blot)
Положителен е резултатът, ако двата теста са положителни.
Диференциална диагноза
Без обстойна лаборатория лаймската болест може да бъде объркана с редица заболявания на кожата, нервната система, опорно-двигателния апарат и сърцето.
Лечение
Общи препоръки
Лечението е важно за намаляване на продължителността на болестта и предотвратяване на усложнения. Borrelia burgdorferi е чувствителна към някои антибиотици като полусинтетични пеницилини, цефалоспорини, макролиди и други.Българските протоколи за лечение понякога се различават по продължителност и дозировка от международните стандарти. Пълното елиминиране на бактерията, особено на перзистиращите и биофилм-обвити форми, е трудно и изисква комбинация от няколко антибиотика.
При ухапване без симптоми
Профилактично лечение с антибиотици обикновено не се препоръчва. Изключение е еднократна доза доксициклин (4 мг/кг, максимум 200 мг), ако се даде в рамките на първите 72 часа след отстраняване на кърлежа.
При наличие на симптоми
Лечението започва с доксициклин, освен при деца под 8 години, бременни и кърмачки. Алтернативи са амоксицилин, цефуроксим аксетил и азитромицин.При сърдечни, неврологични или артритни усложнения се използват венозни цефалоспорини като цефтриаксон или цефотаксим в комбинация с доксициклин за 2-4 седмици.
Продължителност на лечението
Обикновено лечението е от 1 до 4 седмици. Продължително лечение над 28 дни не се препоръчва без ясни доказателства.
Забранени и неефективни средства
Не се препоръчват:
- Първо поколение цефалоспорини
- Флуороквинолони
- Карбапенеми
- Ванкомицин
- Метронидазол и други
Също не се препоръчват алтернативни терапии като хипербарична камера, озонови бани, венозен водороден прекис и хранителни добавки.
Лаймската болест е сложна инфекция с многофазно протичане. Диагнозата и лечението изискват опит и комплексен подход, като е препоръчително да се търси помощ от инфекционист.
Източници и препратки
- Препоръки на CDC за диагностика на лаймска болест (Two-Tiered Testing)
- Клинични указания на Обществото на американските лекари инфекционисти
- Национален център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ)
