Житна гъгрица Sitophilus granarius

Житна гъгрица (Sitophilus granarius )

•  
• Външен вид:

Възрастното насекомо на житната гъгрица е с цилиндрично издължено тяло и устен апарат разположен на края на дълго хоботче (рострум). Тялото е дълго 3-4 mm (без хоботчето), кафяво-черно на цвят.
Преднегръдът е леко заоблен, най-широк в средата. Пронотумът е гъсто точкуван, като точиците са силно удължени и по това се различава от другите гъгрици, които се срещат в България.
Елитрите са слети, а задните крилца и летателните мускули са недоразвити и затова не може да лети.Това намалява загубата на течности и е вследствие на приспособяването към живот в (сухи) складови помещения където храната е в изобилие и няма нужда от придвижване на големи разстояния.

•  
• Развитие:

Женската житна гъгрица снася от 40 до 300 броя яйца през живота си. С хоботчето бръмбарът издълбава ямички в зърното, където снася по едно яйце. Последното се покрива добре с лепкава течност, която засъхва бързо и не може да се отрие. Яйцето се излюпва за 4 –13 дни. Ларвата остава в ендосперма на зърното и се храни с него. Какавидата е с дължина 3-4мм. При температури 15,20,25 и 30°С цикълът на развитие е съответно 141,68,46 и 34 дни. Възрастният индивид се храни няколко дни в зърното, след което излиза в междузърненото пространство. Активни са при температура от 11 до 38°С и влажност на зърното над 12%.

•  
• Повреди:

При житните гъгрици повредите се причиняват главно от ларвите, но и от възрастните. Хранят се с пшеница, царевица, ориз, ечемик и други зърнени култури. Наядените зърна са идеална хранителна среда за всички складови вредители. Скритото им преимагинално развитие вътре в зърната ги прави трудни за откриване и затова са разработени множество съвременни методи за навременното им откриване като спектроскопия, ЯМР, компютърна томография, имунологичен и молекулярен анализ.

Нашият екип с радост ще ви помогне да се справим заедно с всяка ситуацията пред, която сте изправени.