Лещен зърнояд (Bruchus lentis)
Лещен зърнояд Bruchus lentis – възрастно насекомо, ларва и повредени зърна леща
ЛЕЩЕН ЗЪРНОЯД (BRUCHUS LENTIS) – РАЗПОЗНАВАНЕ, ЩЕТИ И КОНТРОЛ
Лещеният зърнояд (Bruchus lentis) е специализиран вредител по лещата, чиито ларви се развиват във вътрешността на семената. Нападението обикновено започва още на полето, но повредите често се установяват едва след прибирането на реколтата, по време на почистване, сортиране, пакетиране или съхранение.
Възрастните насекоми снасят яйцата си върху развиващите се шушулки. След излюпването младите ларви проникват през стената на шушулката и навлизат в семената, където се хранят и преминават през развитието си. Поради скрития начин на живот нападението може да остане незабелязано до появата на характерни кръгли изходни отвори.
Повредената леща губи част от теглото, хранителната, посевната и търговската си стойност. Наличието на живи насекоми или повредени семена може да създаде сериозни проблеми при пакетиране, дългосрочно съхранение и износ.
При установяване на заразена партида е необходим професионален оглед и избор на подходящ метод за обработка според количеството, начина на съхранение и предназначението на продукцията.
ТАКСОНОМИЯ И НАУЧНА КЛАСИФИКАЦИЯ
Царство: Animalia – Животни
Тип: Arthropoda – Членестоноги
Клас: Insecta – Насекоми
Разред: Coleoptera – Твърдокрили
Семейство: Chrysomelidae – Листояди
Подсемейство: Bruchinae – Зърнояди
Род: Bruchus
Вид: Bruchus lentis
Научно наименование: Bruchus lentis Frölich, 1799
Лещеният зърнояд принадлежи към подсемейство Bruchinae, чиито представители са известни с това, че ларвите им се развиват в семената на бобови растения.
В по-стара литература зърноядите често се посочват като отделно семейство Bruchidae. В съвременната класификация те обикновено се разглеждат като подсемейство Bruchinae в семейство Chrysomelidae.
Въпреки традиционното наименование „зърнояд“, Bruchus lentis не е истинска гъгрица и няма характерното удължено хоботче на видовете от семейство Curculionidae.
КАК ИЗГЛЕЖДА ЛЕЩЕНИЯТ ЗЪРНОЯД?
Възрастният лещен зърнояд е дребен бръмбар с компактно, овално и леко издължено тяло. Цветът обикновено е тъмнокафяв до почти черен, като повърхността на тялото е покрита с фини сивкави, кафеникави или светли косъмчета.
Твърдите предни крила, наречени елитри, не покриват изцяло задната част на коремчето. Това е характерен белег при много от зърноядите. Последният видим коремен сегмент остава частично открит.
Основни белези:
• дребно и компактно тяло;
• кафеникаво до тъмно оцветяване;
• фини светли и тъмни власинки по тялото;
• сравнително къси елитри;
• частично открита задна част на коремчето;
• добре развити задни крака;
• липса на дълго хоботче;
• способност за летене и придвижване между местата за зимуване и посевите.
Точното определяне на вида само по външния вид може да бъде трудно. Различните видове от род Bruchus си приличат и за надеждна идентификация може да е необходимо изследване от специалист.
КАК ИЗГЛЕЖДАТ ЯЙЦАТА?
Женските снасят яйцата си върху повърхността на младите и развиващи се шушулки на лещата.
Яйцата са:
• много малки;
• светли или полупрозрачни;
• прикрепени към повърхността на шушулката;
• трудни за забелязване без внимателен оглед;
• разположени поединично или на малки групи.
След излюпването младата ларва преминава през стената на шушулката и достига до развиващото се семе.
Наличието на яйца върху шушулките е признак за започнало полско нападение, но липсата на лесно забележими яйца при обикновен оглед не гарантира, че посевът не е нападнат.
КАК ИЗГЛЕЖДАТ ЛАРВИТЕ?
Ларвите на лещения зърнояд са светли, месести и извити. След проникването в семето те прекарват почти цялото си развитие скрити в неговата вътрешност.
В ранния стадий ларвата е подвижна и трябва да премине през стената на шушулката и обвивката на семето. След навлизането в семето тялото ѝ постепенно придобива характерната за вътрешно хранещите се зърнояди форма.
Ларвите:
• се развиват във вътрешността на семената;
• изяждат част от семеделите;
• образуват вътрешна кухина;
• не се забелязват при обикновен външен оглед;
• могат да останат скрити до приключване на развитието;
• намаляват масата и качеството на лещата.
Поради скритото развитие повърхностното третиране невинаги достига ларвите, намиращи се в семената.
КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ НАПАДНАТА ЛЕЩА?
В ранните стадии нападението е трудно за откриване. Семената могат да изглеждат външно здрави, въпреки че във вътрешността им вече се развива ларва.
Най-характерните признаци са:
• кръгли изходни отвори по семената;
• изтънена или леко прозрачна зона преди излизане на възрастното насекомо;
• кухини във вътрешността на семената;
• наличие на ларви, какавиди или възрастни насекоми;
• натрупване на растителен прах и частици;
• намалено тегло на семената;
• влошен външен вид на партидата;
• понижена кълняемост при посевен материал;
• живи бръмбари в чували, контейнери или складови помещения.
Кръглият отвор обикновено се появява, когато развитието на насекомото приключи и възрастният бръмбар напусне семето.
Преди излизането му върху обвивката може да се забележи оформено кръгло „прозорче“. Това е изтънена част от семенната обвивка, подготвена от ларвата преди какавидирането.
КЪДЕ СЕ РАЗВИВА ЛЕЩЕНИЯТ ЗЪРНОЯД?
Лещеният зърнояд е преди всичко полски вредител. Основната част от биологичния му цикъл е свързана с развитието на лещата на полето.
Нападението обикновено преминава през следните места:
• местата за зимуване на възрастните насекоми;
• посевите с леща;
• цветовете и младите шушулки;
• развиващите се семена;
• прибраната реколта;
• чувалите и Big Bag опаковките;
• складовете и силозите;
• контейнерите и транспортните средства;
• помещенията за почистване, сортиране и пакетиране.
Ларвите попадат в склада заедно със заразените семена. Това създава впечатление, че нападението е започнало при съхранението, въпреки че яйцата обикновено са били снесени върху шушулките още на полето.
РАЗМНОЖАВА ЛИ СЕ ЛЕЩЕНИЯТ ЗЪРНОЯД В СКЛАДА?
Bruchus lentis не трябва да се разглежда по същия начин като типичните складови зърнояди, които могат да развиват многобройни последователни поколения в сухата продукция.
Женските на лещения зърнояд снасят яйцата си основно върху развиващите се шушулки на полето. Ларвите проникват в младите семена и продължават развитието си в тях.
След прибирането на реколтата:
• ларвите могат да продължат развитието си в семената;
• какавидирането може да протече в прибраната продукция;
• възрастните могат да излязат от семената в склада;
• част от възрастните могат да останат временно в семената;
• в помещенията могат да бъдат открити живи бръмбари.
Това не означава непременно, че в склада се развиват непрекъснати поколения. Основното заразяване е свързано с полето и развиващите се шушулки.
Разграничаването между лещен зърнояд и типични складови вредители е важно при избора на стратегия за контрол.
ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ НА ЛЕЩЕНИЯ ЗЪРНОЯД
Жизненият цикъл включва четири основни стадия:
• яйце;
• ларва;
• какавида;
• възрастен бръмбар.
Възрастните насекоми преживяват неблагоприятния период в защитени места. След активизирането си те се придвижват към посевите с леща.
Появата им в посевите обикновено е свързана с развитието на растенията, цъфтежа и образуването на младите шушулки.
След чифтосване женските снасят яйцата си върху шушулките. Излюпените ларви преминават през стената на шушулката и навлизат в развиващите се семена.
В семето ларвата
:• се храни със семеделите;
• преминава през последователни възрасти;
• оформя вътрешна кухина;
• подготвя място за излизане;
• какавидира.
Когато развитието приключи, възрастният бръмбар прогризва кръгъл отвор и напуска семето или остава в него до настъпване на подходящи условия.
При видовете от род Bruchus обикновено се развива едно поколение годишно. Продължителността на отделните стадии зависи от температурата, развитието на растенията и условията в района.
КАК ЛЕЩЕНИЯТ ЗЪРНОЯД ПРЕЗИМУВА?
Възрастните насекоми могат да презимуват в различни защитени места:
• под растителни остатъци;
• в краищата на полетата;
• под кората на дървета;
• в храстова и тревна растителност;
• в пукнатини на стопански постройки;
• в складови помещения;
• в чували и други опаковки;
• в близост до места, където е съхранявана нападната продукция.
Част от насекомите могат да останат в семената до настъпването на подходящ момент за излизане.
През пролетта възрастните се активизират и се придвижват към растенията гостоприемници. Появата им може да бъде повлияна от температурата, слънчевото греене, развитието на лещата и наличието на подходящи места за зимуване в близост до полето.
С КАКВО СЕ ХРАНИ ЛЕЩЕНИЯТ ЗЪРНОЯД?
Най-големите преки щети се причиняват от ларвите, които изяждат вътрешността на семената.
Възрастните насекоми могат да се хранят с:
• цветен прашец;
• нектар;
• растителни части;
• вещества по цветовете на бобови растения.
Храненето на възрастните е свързано с тяхното активизиране и достигане на полова зрялост.
Ларвите са семехранили и се развиват във вътрешността на лещените семена. Едно нападнато семе осигурява храната и защитата, необходими за развитието на насекомото.
КАКВИ ЩЕТИ ПРИЧИНЯВА BRUCHUS LENTIS?
Лещеният зърнояд може да причини преки и косвени загуби.
Преките щети включват:
• изяждане на част от семеделите;
• загуба на тегло;
• образуване на вътрешни кухини;
• поява на кръгли изходни отвори;
• разрушаване на целостта на семената;
• понижена кълняемост;
• отслабване на младите растения при използване на повреден посевен материал.
Косвените щети включват:
• влошаване на търговския вид;
• понижаване на качествения клас;
• затруднения при пакетиране;
• отказ от страна на купувач или вносител;
• проблеми при износ;
• допълнителни разходи за сортиране и почистване;
• необходимост от професионална обработка;
• риск от рекламации;
• влошаване на репутацията на доставчика.
При продукция за човешка консумация дори сравнително малък процент видимо повредени семена може да намали търговската стойност на цялата партида.
При посевния материал повредите са особено важни, защото могат да засегнат кълняемостта и жизнеността на растенията.
ОПАСЕН ЛИ Е ЛЕЩЕНИЯТ ЗЪРНОЯД ЗА ХОРАТА?
Лещеният зърнояд не хапе и не паразитира върху хората. Той не живее по човешкото тяло и не се размножава в жилищни помещения без подходяща растителна продукция.
Основният проблем е свързан със замърсяването и повреждането на храната.
Нападнатата леща може да съдържа:
• живи насекоми;
• ларви и какавиди;
• остатъци от развитието на вредителя;
• повредени и кухи семена;
• растителен прах;
• обвивки и части от насекоми.
При професионална търговия и пакетиране наличието на такива примеси е неприемливо и може да доведе до отхвърляне на партидата.
Силно нападната, замърсена, овлажнена или плесенясала продукция не трябва да се използва, без да бъде оценено нейното състояние и предназначение.
КАК ЛЕЩЕНИЯТ ЗЪРНОЯД СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА?
Разпространението може да стане чрез:
• заразен посевен материал;
• нападната леща за консумация;
• чували и Big Bag опаковки;
• транспортни средства;
• контейнери;
• складово оборудване;
• остатъци от предишни партиди;
• непочистени машини;
• преместване на продукция между складове;
• естествено прелитане на възрастните насекоми.
Възрастните могат да се придвижват самостоятелно към посевите, но търговията и транспортът на заразени семена също подпомагат разпространението на вида между различни райони.
ЗАЩО НАПАДЕНИЕТО ЧЕСТО СЕ ОТКРИВА СЛЕД ЖЪТВА?
Основната причина е, че ларвите се развиват скрито в семената.
При прибирането на реколтата нападнатите семена могат да нямат отвор и външно да изглеждат здрави. Видимата повреда се появява по-късно, когато възрастният бръмбар излезе.
Нападението може да бъде установено:
• по време на сушене;
• при почистване и калибриране;
• при преместване на продукцията;
• по време на съхранение;
• при отваряне на чували;
• преди пакетиране;
• при товарене за износ;
• при контрол от получател или лаборатория.
Появата на възрастни насекоми в склада невинаги означава, че складът е първоначалният източник. Често вредителят е внесен със заразената продукция.
КАК ДА ПРОВЕРИМ ЛЕЩАТА ЗА ЗЪРНОЯД?
Проверката трябва да включва представителни проби от различни части на партидата.
Не трябва да се изследва само продукцията от повърхността. Проби могат да бъдат взети от:
• горната част на партидата;
• средните слоеве;
• долните слоеве;
• различни чували;
• различни Big Bag опаковки;
• зоните около стените;
• местата с повишена температура или влага;
• отделни палети и транспортни единици.
Проверете за:
• семена с кръгли отвори;
• семена с оформено изходно „прозорче“;
• по-леки или кухи семена;
• живи възрастни бръмбари;
• ларви и какавиди при разрязване;
• прах и остатъци;
• неравномерно качество на партидата.
При съмнение може да се извърши разрязване на семена или лабораторно изследване на представителна проба.
Професионалният оглед трябва да оцени не само наличието на Bruchus lentis, но и възможността за присъствие на други складови неприятели.
РАЗЛИКА МЕЖДУ ЛЕЩЕН И ФАСУЛЕВ ЗЪРНОЯД
Лещеният зърнояд и фасулевият зърнояд са различни видове с различна биология.
Лещен зърнояд – Bruchus lentis:
• основен гостоприемник е лещата;
• яйцата се снасят върху развиващите се шушулки;
• нападението започва основно на полето;
• ларвите се развиват в растящите семена;
• обикновено има едно поколение годишно;
• не развива типични непрекъснати поколения в суха леща.
Фасулев зърнояд – Acanthoscelides obtectus:
• напада основно фасул;
• може да заразява продукцията на полето и в склада;
• може да снася яйца в близост до сухите семена;
• при благоприятни складови условия може да развива последователни поколения;
• може бързо да увеличи числеността си в съхраняван фасул.
Точното определяне на вида е важно, защото мерките за наблюдение и контрол не са напълно еднакви.
РАЗЛИКА МЕЖДУ ЛЕЩЕН ЗЪРНОЯД И ДРУГИ BRUCHUS ВИДОВЕ
Различни представители на род Bruchus нападат различни бобови култури.
Сред тях са:
•Bruchus lentis – свързан основно с лещата;
• Bruchus pisorum – грахов зърнояд;
• Bruchus rufimanus – зърнояд по баклата;
• други Bruchus видове по фий и сродни растения.
Външно тези бръмбари могат да бъдат много сходни. Самото откриване на дребен тъмен зърнояд в партида леща не е достатъчно за сигурно определяне на вида.
За надеждна идентификация се оценяват:
• формата и размерът на тялото;
• окраската и разположението на власинките;
• структурата на антените;
• белезите на краката и преднегръда;
• формата на последните коремни сегменти;
• растенията гостоприемници;
• произходът на пробата;
• микроскопски диагностични белези.
КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ ЛЕЩЕН ЗЪРНОЯД НА ПОЛЕТО?
Предотвратяването на нападението трябва да започне още преди сеитбата и да продължи през целия период на развитие на културата.
Основните мерки включват:
• използване на чист и проверен посевен материал;
• унищожаване на растителните остатъци след прибиране на реколтата;
• контрол на самосевките и плевелните бобови растения;
• подходящ сеитбооборот;
• наблюдение на посевите по време на цъфтеж и образуване на шушулки;
• проследяване на появата на възрастни насекоми;
• навременно прибиране на реколтата;
• бързо почистване и сушене на семената;
• отделяне на съмнителните партиди;
• спазване на официалните препоръки за растителна защита.Употребата на продукти за растителна защита трябва да бъде съобразена с регистрацията на конкретния продукт, културата, вредителя, фазата на развитие и срока преди прибиране на реколтата.
Не трябва да се използват нерегистрирани продукти или приложения извън посочените на етикета.
КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ ПРОБЛЕМИ В СКЛАДА?
Въпреки че първоначалното нападение обикновено започва на полето, правилното управление на продукцията след жътва е от решаващо значение.
Препоръчителните мерки включват:
• почистване на складовете преди внасяне на новата реколта;
• отстраняване на остатъци от предишни партиди;
• почистване на транспортните средства и машините;
• проверка на чувалите и Big Bag опаковките;
• отделяне на новите от старите партиди;
• вземане на представителни проби;
• редовно наблюдение за живи насекоми;
• поддържане на подходяща температура и влажност;
• съхраняване на продукцията върху чисти палети;
• осигуряване на разстояние от стените;
• обозначаване и проследимост на отделните партиди;
• бърза реакция при установяване на изходни отвори или живи бръмбари.
Съмнителната продукция не трябва да се смесва с чиста партида, преди да бъде извършена оценка.
КАК ДА СЕ ОГРАНИЧИ НАПАДЕНИЕТО В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ?
При малки количества леща в домакинството могат да бъдат приложени основни хигиенни и физични мерки.
Прегледайте всички сухи бобови и зърнени храни, съхранявани в близост. Нападнатите продукти трябва да бъдат отделени, за да не се допусне смесване или разпространение на други складови вредители.
Практичните мерки включват:
• преглед на лещата за отвори и живи насекоми;
• отделяне на съмнителните опаковки;
• почистване на шкафовете и рафтовете;
• отстраняване на разсипани семена и прах;
• проверка на фуги, ъгли и пукнатини;
• съхранение в плътно затворени съдове;
• избягване на смесването на стари и нови количества;
• изхвърляне на силно повредена или замърсена продукция.
Прилагането на ниска или висока температура трябва да бъде съобразено с количеството, предназначението на продукта и възможността цялата маса да достигне необходимите условия.
Не използвайте инсектициди директно върху храни, освен когато конкретният продукт е изрично разрешен за съответното приложение.
МОЖЕ ЛИ НАПАДНАТАТА ЛЕЩА ДА СЕ ИЗПОЛЗВА ЗА СЕМЕНА?
Повредената леща може да има понижена кълняемост и жизненост.
Ларвата изяжда част от семеделите и може да засегне важни тъкани в семето. Дори когато семето покълне, младото растение може да бъде по-слабо.
При подготовка на посевен материал трябва да се оценят:
• процентът нападнати семена;
• наличието на изходни отвори;
• степента на вътрешните повреди;
• кълняемостта;
• чистотата на партидата;
• наличието на живи насекоми;
• нормативните и търговските изисквания.
Силно нападнат материал не трябва да се използва за сеитба без лабораторно изследване и оценка на качеството.
МОЖЕ ЛИ САМО СОРТИРАНЕТО ДА РЕШИ ПРОБЛЕМА?
Почистването и сортирането могат да отстранят част от видимо повредените, олекнали или пробити семена, но не гарантират премахването на всички скрити стадии.
Външно здраво семе може да съдържа:
• млада ларва;
• развита ларва;
• какавида;
• възрастно насекомо, което още не е излязло.
Затова само механичното почистване невинаги е достатъчно при партида със скрито нападение.След сортиране трябва да се извърши повторно пробовземане и оценка. При наличие на живи стадии може да е необходимо професионално третиране.
ФУМИГАЦИЯ СРЕЩУ ЛЕЩЕН ЗЪРНОЯД
Фумигацията е метод за контрол на вредители чрез използване на газообразно активно вещество в херметизирано пространство.
Тя може да бъде приложена при установено нападение в съхранявана леща, тъй като при правилна организация фумигантът прониква в цялата маса на продукцията и достига до насекоми, скрити в семената.
Фумигацията може да бъде организирана при:
• леща в Big Bag чували;
• леща в обикновени чували;
• палетизирана продукция;
• насипно съхранявана леща;
• складови клетки;
• силози и бункери;
• контейнери;
• корабни трюмове;
• партиди за пакетиране;
• продукция, предназначена за износ.
Важно е да се разбере, че фумигацията на прибраната продукция контролира наличните в нея стадии на вредителя, но не предотвратява ново нападение на полето през следващия сезон.
За устойчив контрол са необходими както полски мерки, така и правилно управление на складираната продукция.
ЗАЩО ПОВЪРХНОСТНОТО ТРЕТИРАНЕ НЕВИНАГИ Е ДОСТАТЪЧНО?
Ларвите и какавидите на лещения зърнояд се намират във вътрешността на семената. Семенната обвивка ги предпазва от много повърхностни въздействия.
Третирането само на:
• пода;
• стените;
• външната част на чувалите;
• повърхността на насипа;
• видимите възрастни бръмбариможе да не достигне до скритите стадии.
При професионалната фумигация се оценяват:
• видът на вредителя;
• стадият на развитие;
• количеството продукция;
• температурата;
• влажността;
• видът на опаковката;
• възможността за херметизация;
• обемът на пространството;
• времето за експозиция;
• предназначението на продукцията.
Фумигацията трябва да се извършва само от обучени и правоспособни специалисти при стриктно спазване на изискванията за безопасност.
КАК ПРОТИЧА ПРОФЕСИОНАЛНАТА ОБРАБОТКА?
Оценяват се количеството леща, начинът на съхранение, видът на опаковката и състоянието на помещението.
Проверява се за наличие на:
• живи бръмбари;
• пробити семена;
• скрити стадии;
• други складови неприятели;
• влага и конденз;
• остатъци от предишни партиди;
• възможни източници на повторно замърсяване.
При необходимост се вземат представителни проби от различни части на партидата.Целта е да се определи:• видът на вредителя;
• степента на нападение;
• наличието на живи стадии;
• разпределението на заразяването;
• състоянието и предназначението на продукцията.
Товарът се подрежда така, че да бъдат създадени условия за ефективно проникване и разпределение на фумиганта.В зависимост от обекта може да се наложат:• пренареждане на чувалите;
• осигуряване на разстояние между товара и стените;
• покриване с подходящо газонепропускливо покритие;
• уплътняване на краищата;
• подготовка на контейнера или склада;
• обозначаване и обезопасяване на зоната.
Лицензираните специалисти определят метода на работа според конкретната партида и условията в обекта.Извършват се необходимите изчисления и се определят мерките за контрол на процеса.
Продължителността на експозицията зависи от:• температурата;
• вида на вредителя;
• стадия на развитие;
• обема и плътността на товара;
• вида на опаковките;
• степента на херметизация;
• изискванията на използвания продукт.По време на обработката достъпът до зоната се ограничава.
След приключване на експозицията се извършва контролирано проветряване.
Достъпът до обработения товар или помещение се разрешава само след извършване на необходимите измервания и потвърждение, че условията са безопасни.
ПРОФЕСИОНАЛЕН КОНТРОЛ СРЕЩУ ЛЕЩЕН ЗЪРНОЯД
При установяване на живи насекоми, скрито нападение или партида с кръгли отвори по семената е препоръчително да бъде извършен професионален оглед.
КОНТИКИ ООД извършва професионална фумигация на леща и други бобови култури в:
• Big Bag чували;
• чували;
• палетизирани товари;
• складове;
• силози;
• клетки и бункери;
• контейнери;
• корабни трюмове;
• пристанищни и логистични бази.
Обработката се организира според количеството, начина на съхранение, степента на нападение и предназначението на продукцията.
Работим във:
• Варна;
• Варна Запад;
• Варна Изток;
• Девня;
• Белослав;
• Провадия;
• Добрич;
• Генерал Тошево;
• Тервел;
• Балчик;
• Каварна;
• Шумен;
• Силистра;
• Разград;
• Търговище;
• цяла Североизточна България.
Контакти:
0893 527 129
058 603 219
info@kontiki.bg
www.kontiki.bg
ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ
Какво представлява лещеният зърнояд?
Лещеният зърнояд е дребен бръмбар от вида Bruchus lentis. Ларвите му се развиват във вътрешността на лещените семена и причиняват загуба на тегло, повреди и понижаване на качеството.
Лещеният зърнояд складов вредител ли е?
Той е предимно полски вредител, защото яйцата се снасят върху развиващите се шушулки. Ларвите обаче могат да продължат развитието си след прибирането на реколтата, поради което възрастни бръмбари и повреди често се откриват в склада.
Размножава ли се в суха леща?
Лещеният зърнояд обикновено не развива последователни непрекъснати поколения в суха складирана леща по начина, характерен за някои типични складови вредители. Основното нападение започва на полето.
Как вредителят попада в склада?
Той обикновено се внася със заразените семена. Ларвите могат да бъдат скрити във вътрешността им още при прибирането на реколтата.
Как изглежда нападнатата леща?
Най-характерният признак са кръглите изходни отвори. Преди излизането на възрастния бръмбар може да се забележи изтънено кръгло „прозорче“ върху семенната обвивка.
Може ли в здраво изглеждащо семе да има ларва?
Да. В ранните стадии нападнатото семе може външно да изглежда напълно здраво.
Колко поколения развива лещеният зърнояд?
Видовете от род Bruchus обикновено развиват едно поколение годишно. Развитието е свързано с цъфтежа, образуването на шушулките и узряването на семената.
Хапе ли лещеният зърнояд хора?
Не. Вредителят не хапе, не паразитира върху хората и не живее по човешкото тяло.
Може ли нападнатата леща да се консумира?
Леко повредената леща не представлява автоматично токсикологичен риск само поради наличието на зърнояд, но качеството и хигиенното състояние трябва да бъдат внимателно оценени. Силно нападната, замърсена, овлажнена или плесенясала продукция не трябва да се използва.
Може ли нападнатата леща да се използва за посев?
Повредените семена могат да имат понижена кълняемост и жизненост. Посевният материал трябва да бъде лабораторно проверен.
Достатъчно ли е да се отстранят пробитите семена?
Не винаги. В част от външно здравите семена може да има скрити ларви или какавиди.
Помага ли почистването на склада?
Почистването е задължителна превантивна мярка, но не може да унищожи ларвите, които вече се намират в семената.
Може ли лещеният зърнояд да премине от лещата към фасула?
Bruchus lentis е свързан предимно с лещата. В смесените складове обаче могат да присъстват и други видове зърнояди, затова е необходимо точно определяне на вредителя.
Лещеният и фасулевият зърнояд един и същ вид ли са?
Не. Лещеният зърнояд е Bruchus lentis, а фасулевият зърнояд е Acanthoscelides obtectus. Двата вида имат различни основни гостоприемници и различна биология.
Може ли фумигацията да унищожи скритите стадии?
При правилно организирана професионална фумигация газообразното активно вещество може да проникне в масата на продукцията и да достигне до вредителите, скрити в семената. Ефективността зависи от температурата, херметизацията, експозицията и други технологични условия.
Може ли фумигацията да предотврати ново нападение на полето?
Не. Фумигацията третира конкретната прибрана партида. За предотвратяване на ново полско нападение са необходими наблюдение, агротехнически мерки и разрешени практики за растителна защита.
Кога трябва да потърсим професионална помощ?
При наличие на живи бръмбари, кръгли отвори, скрито нападение, голямо количество продукция, подготовка за износ или съмнение за наличие на повече от един вид вредител.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА И НАУЧНИ ИЗТОЧНИЦИ
EPPO Global Database – Bruchus lentis
GBIF – Bruchus lentis Frölich, 1799
Catalogue of Life – таксономични данни за Bruchus lentis
CABI Digital Library – научни публикации за лещения зърнояд и зърноядите по бобови култури
Stevenson, P. C. и съавтори – Insect Pests of Lentil and Their Management
International Seed Federation – Pest List: Bruchus lentis
Научни публикации за биологията, щетите и контрола на Bruchus lentis
Научни и таксономични публикации за подсемейство Bruchinae
АВТОР
Христо Контев
Агроном – Растителна защита
Ръководител ДДД услуги – КОНТИКИ ООД
Лещеният зърнояд (Bruchus lentis) е специализиран вредител по лещата, чиито ларви се развиват във вътрешността на семената. Нападението обикновено започва още на полето, но повредите често се установяват едва след прибирането на реколтата, по време на почистване, сортиране, пакетиране или съхранение.
Възрастните насекоми снасят яйцата си върху развиващите се шушулки. След излюпването младите ларви проникват през стената на шушулката и навлизат в семената, където се хранят и преминават през развитието си. Поради скрития начин на живот нападението може да остане незабелязано до появата на характерни кръгли изходни отвори.
Повредената леща губи част от теглото, хранителната, посевната и търговската си стойност. Наличието на живи насекоми или повредени семена може да създаде сериозни проблеми при пакетиране, дългосрочно съхранение и износ.
При установяване на заразена партида е необходим професионален оглед и избор на подходящ метод за обработка според количеството, начина на съхранение и предназначението на продукцията.
ТАКСОНОМИЯ И НАУЧНА КЛАСИФИКАЦИЯ
Царство: Animalia – Животни
Тип: Arthropoda – Членестоноги
Клас: Insecta – Насекоми
Разред: Coleoptera – Твърдокрили
Семейство: Chrysomelidae – Листояди
Подсемейство: Bruchinae – Зърнояди
Род: Bruchus
Вид: Bruchus lentis
Научно наименование: Bruchus lentis Frölich, 1799
Лещеният зърнояд принадлежи към подсемейство Bruchinae, чиито представители са известни с това, че ларвите им се развиват в семената на бобови растения.
В по-стара литература зърноядите често се посочват като отделно семейство Bruchidae. В съвременната класификация те обикновено се разглеждат като подсемейство Bruchinae в семейство Chrysomelidae.
Въпреки традиционното наименование „зърнояд“, Bruchus lentis не е истинска гъгрица и няма характерното удължено хоботче на видовете от семейство Curculionidae.
КАК ИЗГЛЕЖДА ЛЕЩЕНИЯТ ЗЪРНОЯД?
Възрастният лещен зърнояд е дребен бръмбар с компактно, овално и леко издължено тяло. Цветът обикновено е тъмнокафяв до почти черен, като повърхността на тялото е покрита с фини сивкави, кафеникави или светли косъмчета.
Твърдите предни крила, наречени елитри, не покриват изцяло задната част на коремчето. Това е характерен белег при много от зърноядите. Последният видим коремен сегмент остава частично открит.
Основни белези:
• дребно и компактно тяло;
• кафеникаво до тъмно оцветяване;
• фини светли и тъмни власинки по тялото;
• сравнително къси елитри;
• частично открита задна част на коремчето;
• добре развити задни крака;
• липса на дълго хоботче;
• способност за летене и придвижване между местата за зимуване и посевите.
Точното определяне на вида само по външния вид може да бъде трудно. Различните видове от род Bruchus си приличат и за надеждна идентификация може да е необходимо изследване от специалист.
КАК ИЗГЛЕЖДАТ ЯЙЦАТА?
Женските снасят яйцата си върху повърхността на младите и развиващи се шушулки на лещата.
Яйцата са:
• много малки;
• светли или полупрозрачни;
• прикрепени към повърхността на шушулката;
• трудни за забелязване без внимателен оглед;
• разположени поединично или на малки групи.
След излюпването младата ларва преминава през стената на шушулката и достига до развиващото се семе.
Наличието на яйца върху шушулките е признак за започнало полско нападение, но липсата на лесно забележими яйца при обикновен оглед не гарантира, че посевът не е нападнат.
КАК ИЗГЛЕЖДАТ ЛАРВИТЕ?
Ларвите на лещения зърнояд са светли, месести и извити. След проникването в семето те прекарват почти цялото си развитие скрити в неговата вътрешност.
В ранния стадий ларвата е подвижна и трябва да премине през стената на шушулката и обвивката на семето. След навлизането в семето тялото ѝ постепенно придобива характерната за вътрешно хранещите се зърнояди форма.
Ларвите:
• се развиват във вътрешността на семената;
• изяждат част от семеделите;
• образуват вътрешна кухина;
• не се забелязват при обикновен външен оглед;
• могат да останат скрити до приключване на развитието;
• намаляват масата и качеството на лещата.
Поради скритото развитие повърхностното третиране невинаги достига ларвите, намиращи се в семената.
КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ НАПАДНАТА ЛЕЩА?
В ранните стадии нападението е трудно за откриване. Семената могат да изглеждат външно здрави, въпреки че във вътрешността им вече се развива ларва.
Най-характерните признаци са:
• кръгли изходни отвори по семената;
• изтънена или леко прозрачна зона преди излизане на възрастното насекомо;
• кухини във вътрешността на семената;
• наличие на ларви, какавиди или възрастни насекоми;
• натрупване на растителен прах и частици;
• намалено тегло на семената;
• влошен външен вид на партидата;
• понижена кълняемост при посевен материал;
• живи бръмбари в чували, контейнери или складови помещения.
Кръглият отвор обикновено се появява, когато развитието на насекомото приключи и възрастният бръмбар напусне семето.
Преди излизането му върху обвивката може да се забележи оформено кръгло „прозорче“. Това е изтънена част от семенната обвивка, подготвена от ларвата преди какавидирането.
КЪДЕ СЕ РАЗВИВА ЛЕЩЕНИЯТ ЗЪРНОЯД?
Лещеният зърнояд е преди всичко полски вредител. Основната част от биологичния му цикъл е свързана с развитието на лещата на полето.
Нападението обикновено преминава през следните места:
• местата за зимуване на възрастните насекоми;
• посевите с леща;
• цветовете и младите шушулки;
• развиващите се семена;
• прибраната реколта;
• чувалите и Big Bag опаковките;
• складовете и силозите;
• контейнерите и транспортните средства;
• помещенията за почистване, сортиране и пакетиране.
Ларвите попадат в склада заедно със заразените семена. Това създава впечатление, че нападението е започнало при съхранението, въпреки че яйцата обикновено са били снесени върху шушулките още на полето.
РАЗМНОЖАВА ЛИ СЕ ЛЕЩЕНИЯТ ЗЪРНОЯД В СКЛАДА?
Bruchus lentis не трябва да се разглежда по същия начин като типичните складови зърнояди, които могат да развиват многобройни последователни поколения в сухата продукция.
Женските на лещения зърнояд снасят яйцата си основно върху развиващите се шушулки на полето. Ларвите проникват в младите семена и продължават развитието си в тях.
След прибирането на реколтата:
• ларвите могат да продължат развитието си в семената;
• какавидирането може да протече в прибраната продукция;
• възрастните могат да излязат от семената в склада;
• част от възрастните могат да останат временно в семената;
• в помещенията могат да бъдат открити живи бръмбари.
Това не означава непременно, че в склада се развиват непрекъснати поколения. Основното заразяване е свързано с полето и развиващите се шушулки.
Разграничаването между лещен зърнояд и типични складови вредители е важно при избора на стратегия за контрол.
ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ НА ЛЕЩЕНИЯ ЗЪРНОЯД
Жизненият цикъл включва четири основни стадия:
• яйце;
• ларва;
• какавида;
• възрастен бръмбар.
Възрастните насекоми преживяват неблагоприятния период в защитени места. След активизирането си те се придвижват към посевите с леща.
Появата им в посевите обикновено е свързана с развитието на растенията, цъфтежа и образуването на младите шушулки.
След чифтосване женските снасят яйцата си върху шушулките. Излюпените ларви преминават през стената на шушулката и навлизат в развиващите се семена.
В семето ларвата
:• се храни със семеделите;
• преминава през последователни възрасти;
• оформя вътрешна кухина;
• подготвя място за излизане;
• какавидира.
Когато развитието приключи, възрастният бръмбар прогризва кръгъл отвор и напуска семето или остава в него до настъпване на подходящи условия.
При видовете от род Bruchus обикновено се развива едно поколение годишно. Продължителността на отделните стадии зависи от температурата, развитието на растенията и условията в района.
КАК ЛЕЩЕНИЯТ ЗЪРНОЯД ПРЕЗИМУВА?
Възрастните насекоми могат да презимуват в различни защитени места:
• под растителни остатъци;
• в краищата на полетата;
• под кората на дървета;
• в храстова и тревна растителност;
• в пукнатини на стопански постройки;
• в складови помещения;
• в чували и други опаковки;
• в близост до места, където е съхранявана нападната продукция.
Част от насекомите могат да останат в семената до настъпването на подходящ момент за излизане.
През пролетта възрастните се активизират и се придвижват към растенията гостоприемници. Появата им може да бъде повлияна от температурата, слънчевото греене, развитието на лещата и наличието на подходящи места за зимуване в близост до полето.
С КАКВО СЕ ХРАНИ ЛЕЩЕНИЯТ ЗЪРНОЯД?
Най-големите преки щети се причиняват от ларвите, които изяждат вътрешността на семената.
Възрастните насекоми могат да се хранят с:
• цветен прашец;
• нектар;
• растителни части;
• вещества по цветовете на бобови растения.
Храненето на възрастните е свързано с тяхното активизиране и достигане на полова зрялост.
Ларвите са семехранили и се развиват във вътрешността на лещените семена. Едно нападнато семе осигурява храната и защитата, необходими за развитието на насекомото.
КАКВИ ЩЕТИ ПРИЧИНЯВА BRUCHUS LENTIS?
Лещеният зърнояд може да причини преки и косвени загуби.
Преките щети включват:
• изяждане на част от семеделите;
• загуба на тегло;
• образуване на вътрешни кухини;
• поява на кръгли изходни отвори;
• разрушаване на целостта на семената;
• понижена кълняемост;
• отслабване на младите растения при използване на повреден посевен материал.
Косвените щети включват:
• влошаване на търговския вид;
• понижаване на качествения клас;
• затруднения при пакетиране;
• отказ от страна на купувач или вносител;
• проблеми при износ;
• допълнителни разходи за сортиране и почистване;
• необходимост от професионална обработка;
• риск от рекламации;
• влошаване на репутацията на доставчика.
При продукция за човешка консумация дори сравнително малък процент видимо повредени семена може да намали търговската стойност на цялата партида.
При посевния материал повредите са особено важни, защото могат да засегнат кълняемостта и жизнеността на растенията.
ОПАСЕН ЛИ Е ЛЕЩЕНИЯТ ЗЪРНОЯД ЗА ХОРАТА?
Лещеният зърнояд не хапе и не паразитира върху хората. Той не живее по човешкото тяло и не се размножава в жилищни помещения без подходяща растителна продукция.
Основният проблем е свързан със замърсяването и повреждането на храната.
Нападнатата леща може да съдържа:
• живи насекоми;
• ларви и какавиди;
• остатъци от развитието на вредителя;
• повредени и кухи семена;
• растителен прах;
• обвивки и части от насекоми.
При професионална търговия и пакетиране наличието на такива примеси е неприемливо и може да доведе до отхвърляне на партидата.
Силно нападната, замърсена, овлажнена или плесенясала продукция не трябва да се използва, без да бъде оценено нейното състояние и предназначение.
КАК ЛЕЩЕНИЯТ ЗЪРНОЯД СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА?
Разпространението може да стане чрез:
• заразен посевен материал;
• нападната леща за консумация;
• чували и Big Bag опаковки;
• транспортни средства;
• контейнери;
• складово оборудване;
• остатъци от предишни партиди;
• непочистени машини;
• преместване на продукция между складове;
• естествено прелитане на възрастните насекоми.
Възрастните могат да се придвижват самостоятелно към посевите, но търговията и транспортът на заразени семена също подпомагат разпространението на вида между различни райони.
ЗАЩО НАПАДЕНИЕТО ЧЕСТО СЕ ОТКРИВА СЛЕД ЖЪТВА?
Основната причина е, че ларвите се развиват скрито в семената.
При прибирането на реколтата нападнатите семена могат да нямат отвор и външно да изглеждат здрави. Видимата повреда се появява по-късно, когато възрастният бръмбар излезе.
Нападението може да бъде установено:
• по време на сушене;
• при почистване и калибриране;
• при преместване на продукцията;
• по време на съхранение;
• при отваряне на чували;
• преди пакетиране;
• при товарене за износ;
• при контрол от получател или лаборатория.
Появата на възрастни насекоми в склада невинаги означава, че складът е първоначалният източник. Често вредителят е внесен със заразената продукция.
КАК ДА ПРОВЕРИМ ЛЕЩАТА ЗА ЗЪРНОЯД?
Проверката трябва да включва представителни проби от различни части на партидата.
Не трябва да се изследва само продукцията от повърхността. Проби могат да бъдат взети от:
• горната част на партидата;
• средните слоеве;
• долните слоеве;
• различни чували;
• различни Big Bag опаковки;
• зоните около стените;
• местата с повишена температура или влага;
• отделни палети и транспортни единици.
Проверете за:
• семена с кръгли отвори;
• семена с оформено изходно „прозорче“;
• по-леки или кухи семена;
• живи възрастни бръмбари;
• ларви и какавиди при разрязване;
• прах и остатъци;
• неравномерно качество на партидата.
При съмнение може да се извърши разрязване на семена или лабораторно изследване на представителна проба.
Професионалният оглед трябва да оцени не само наличието на Bruchus lentis, но и възможността за присъствие на други складови неприятели.
РАЗЛИКА МЕЖДУ ЛЕЩЕН И ФАСУЛЕВ ЗЪРНОЯД
Лещеният зърнояд и фасулевият зърнояд са различни видове с различна биология.
Лещен зърнояд – Bruchus lentis:
• основен гостоприемник е лещата;
• яйцата се снасят върху развиващите се шушулки;
• нападението започва основно на полето;
• ларвите се развиват в растящите семена;
• обикновено има едно поколение годишно;
• не развива типични непрекъснати поколения в суха леща.
Фасулев зърнояд – Acanthoscelides obtectus:
• напада основно фасул;
• може да заразява продукцията на полето и в склада;
• може да снася яйца в близост до сухите семена;
• при благоприятни складови условия може да развива последователни поколения;
• може бързо да увеличи числеността си в съхраняван фасул.
Точното определяне на вида е важно, защото мерките за наблюдение и контрол не са напълно еднакви.
РАЗЛИКА МЕЖДУ ЛЕЩЕН ЗЪРНОЯД И ДРУГИ BRUCHUS ВИДОВЕ
Различни представители на род Bruchus нападат различни бобови култури.
Сред тях са:
•Bruchus lentis – свързан основно с лещата;
• Bruchus pisorum – грахов зърнояд;
• Bruchus rufimanus – зърнояд по баклата;
• други Bruchus видове по фий и сродни растения.
Външно тези бръмбари могат да бъдат много сходни. Самото откриване на дребен тъмен зърнояд в партида леща не е достатъчно за сигурно определяне на вида.
За надеждна идентификация се оценяват:
• формата и размерът на тялото;
• окраската и разположението на власинките;
• структурата на антените;
• белезите на краката и преднегръда;
• формата на последните коремни сегменти;
• растенията гостоприемници;
• произходът на пробата;
• микроскопски диагностични белези.
КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ ЛЕЩЕН ЗЪРНОЯД НА ПОЛЕТО?
Предотвратяването на нападението трябва да започне още преди сеитбата и да продължи през целия период на развитие на културата.
Основните мерки включват:
• използване на чист и проверен посевен материал;
• унищожаване на растителните остатъци след прибиране на реколтата;
• контрол на самосевките и плевелните бобови растения;
• подходящ сеитбооборот;
• наблюдение на посевите по време на цъфтеж и образуване на шушулки;
• проследяване на появата на възрастни насекоми;
• навременно прибиране на реколтата;
• бързо почистване и сушене на семената;
• отделяне на съмнителните партиди;
• спазване на официалните препоръки за растителна защита.Употребата на продукти за растителна защита трябва да бъде съобразена с регистрацията на конкретния продукт, културата, вредителя, фазата на развитие и срока преди прибиране на реколтата.
Не трябва да се използват нерегистрирани продукти или приложения извън посочените на етикета.
КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ ПРОБЛЕМИ В СКЛАДА?
Въпреки че първоначалното нападение обикновено започва на полето, правилното управление на продукцията след жътва е от решаващо значение.
Препоръчителните мерки включват:
• почистване на складовете преди внасяне на новата реколта;
• отстраняване на остатъци от предишни партиди;
• почистване на транспортните средства и машините;
• проверка на чувалите и Big Bag опаковките;
• отделяне на новите от старите партиди;
• вземане на представителни проби;
• редовно наблюдение за живи насекоми;
• поддържане на подходяща температура и влажност;
• съхраняване на продукцията върху чисти палети;
• осигуряване на разстояние от стените;
• обозначаване и проследимост на отделните партиди;
• бърза реакция при установяване на изходни отвори или живи бръмбари.
Съмнителната продукция не трябва да се смесва с чиста партида, преди да бъде извършена оценка.
КАК ДА СЕ ОГРАНИЧИ НАПАДЕНИЕТО В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ?
При малки количества леща в домакинството могат да бъдат приложени основни хигиенни и физични мерки.
Прегледайте всички сухи бобови и зърнени храни, съхранявани в близост. Нападнатите продукти трябва да бъдат отделени, за да не се допусне смесване или разпространение на други складови вредители.
Практичните мерки включват:
• преглед на лещата за отвори и живи насекоми;
• отделяне на съмнителните опаковки;
• почистване на шкафовете и рафтовете;
• отстраняване на разсипани семена и прах;
• проверка на фуги, ъгли и пукнатини;
• съхранение в плътно затворени съдове;
• избягване на смесването на стари и нови количества;
• изхвърляне на силно повредена или замърсена продукция.
Прилагането на ниска или висока температура трябва да бъде съобразено с количеството, предназначението на продукта и възможността цялата маса да достигне необходимите условия.
Не използвайте инсектициди директно върху храни, освен когато конкретният продукт е изрично разрешен за съответното приложение.
МОЖЕ ЛИ НАПАДНАТАТА ЛЕЩА ДА СЕ ИЗПОЛЗВА ЗА СЕМЕНА?
Повредената леща може да има понижена кълняемост и жизненост.
Ларвата изяжда част от семеделите и може да засегне важни тъкани в семето. Дори когато семето покълне, младото растение може да бъде по-слабо.
При подготовка на посевен материал трябва да се оценят:
• процентът нападнати семена;
• наличието на изходни отвори;
• степента на вътрешните повреди;
• кълняемостта;
• чистотата на партидата;
• наличието на живи насекоми;
• нормативните и търговските изисквания.
Силно нападнат материал не трябва да се използва за сеитба без лабораторно изследване и оценка на качеството.
МОЖЕ ЛИ САМО СОРТИРАНЕТО ДА РЕШИ ПРОБЛЕМА?
Почистването и сортирането могат да отстранят част от видимо повредените, олекнали или пробити семена, но не гарантират премахването на всички скрити стадии.
Външно здраво семе може да съдържа:
• млада ларва;
• развита ларва;
• какавида;
• възрастно насекомо, което още не е излязло.
Затова само механичното почистване невинаги е достатъчно при партида със скрито нападение.След сортиране трябва да се извърши повторно пробовземане и оценка. При наличие на живи стадии може да е необходимо професионално третиране.
ФУМИГАЦИЯ СРЕЩУ ЛЕЩЕН ЗЪРНОЯД
Фумигацията е метод за контрол на вредители чрез използване на газообразно активно вещество в херметизирано пространство.
Тя може да бъде приложена при установено нападение в съхранявана леща, тъй като при правилна организация фумигантът прониква в цялата маса на продукцията и достига до насекоми, скрити в семената.
Фумигацията може да бъде организирана при:
• леща в Big Bag чували;
• леща в обикновени чували;
• палетизирана продукция;
• насипно съхранявана леща;
• складови клетки;
• силози и бункери;
• контейнери;
• корабни трюмове;
• партиди за пакетиране;
• продукция, предназначена за износ.
Важно е да се разбере, че фумигацията на прибраната продукция контролира наличните в нея стадии на вредителя, но не предотвратява ново нападение на полето през следващия сезон.
За устойчив контрол са необходими както полски мерки, така и правилно управление на складираната продукция.
ЗАЩО ПОВЪРХНОСТНОТО ТРЕТИРАНЕ НЕВИНАГИ Е ДОСТАТЪЧНО?
Ларвите и какавидите на лещения зърнояд се намират във вътрешността на семената. Семенната обвивка ги предпазва от много повърхностни въздействия.
Третирането само на:
• пода;
• стените;
• външната част на чувалите;
• повърхността на насипа;
• видимите възрастни бръмбариможе да не достигне до скритите стадии.
При професионалната фумигация се оценяват:
• видът на вредителя;
• стадият на развитие;
• количеството продукция;
• температурата;
• влажността;
• видът на опаковката;
• възможността за херметизация;
• обемът на пространството;
• времето за експозиция;
• предназначението на продукцията.
Фумигацията трябва да се извършва само от обучени и правоспособни специалисти при стриктно спазване на изискванията за безопасност.
КАК ПРОТИЧА ПРОФЕСИОНАЛНАТА ОБРАБОТКА?
- Оглед на продукцията и обекта
Оценяват се количеството леща, начинът на съхранение, видът на опаковката и състоянието на помещението.
Проверява се за наличие на:
• живи бръмбари;
• пробити семена;
• скрити стадии;
• други складови неприятели;
• влага и конденз;
• остатъци от предишни партиди;
• възможни източници на повторно замърсяване.
- Вземане и изследване на проби
При необходимост се вземат представителни проби от различни части на партидата.Целта е да се определи:• видът на вредителя;
• степента на нападение;
• наличието на живи стадии;
• разпределението на заразяването;
• състоянието и предназначението на продукцията.
- Подготовка на товара
Товарът се подрежда така, че да бъдат създадени условия за ефективно проникване и разпределение на фумиганта.В зависимост от обекта може да се наложат:• пренареждане на чувалите;
• осигуряване на разстояние между товара и стените;
• покриване с подходящо газонепропускливо покритие;
• уплътняване на краищата;
• подготовка на контейнера или склада;
• обозначаване и обезопасяване на зоната.
- Организация на фумигацията
Лицензираните специалисти определят метода на работа според конкретната партида и условията в обекта.Извършват се необходимите изчисления и се определят мерките за контрол на процеса.
- Експозиция и наблюдение
Продължителността на експозицията зависи от:• температурата;
• вида на вредителя;
• стадия на развитие;
• обема и плътността на товара;
• вида на опаковките;
• степента на херметизация;
• изискванията на използвания продукт.По време на обработката достъпът до зоната се ограничава.
- Дегазация и контролни измервания
След приключване на експозицията се извършва контролирано проветряване.
Достъпът до обработения товар или помещение се разрешава само след извършване на необходимите измервания и потвърждение, че условията са безопасни.
ПРОФЕСИОНАЛЕН КОНТРОЛ СРЕЩУ ЛЕЩЕН ЗЪРНОЯД
При установяване на живи насекоми, скрито нападение или партида с кръгли отвори по семената е препоръчително да бъде извършен професионален оглед.
КОНТИКИ ООД извършва професионална фумигация на леща и други бобови култури в:
• Big Bag чували;
• чували;
• палетизирани товари;
• складове;
• силози;
• клетки и бункери;
• контейнери;
• корабни трюмове;
• пристанищни и логистични бази.
Обработката се организира според количеството, начина на съхранение, степента на нападение и предназначението на продукцията.
Работим във:
• Варна;
• Варна Запад;
• Варна Изток;
• Девня;
• Белослав;
• Провадия;
• Добрич;
• Генерал Тошево;
• Тервел;
• Балчик;
• Каварна;
• Шумен;
• Силистра;
• Разград;
• Търговище;
• цяла Североизточна България.
Контакти:
0893 527 129
058 603 219
info@kontiki.bg
www.kontiki.bg
ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ
Какво представлява лещеният зърнояд?
Лещеният зърнояд е дребен бръмбар от вида Bruchus lentis. Ларвите му се развиват във вътрешността на лещените семена и причиняват загуба на тегло, повреди и понижаване на качеството.
Лещеният зърнояд складов вредител ли е?
Той е предимно полски вредител, защото яйцата се снасят върху развиващите се шушулки. Ларвите обаче могат да продължат развитието си след прибирането на реколтата, поради което възрастни бръмбари и повреди често се откриват в склада.
Размножава ли се в суха леща?
Лещеният зърнояд обикновено не развива последователни непрекъснати поколения в суха складирана леща по начина, характерен за някои типични складови вредители. Основното нападение започва на полето.
Как вредителят попада в склада?
Той обикновено се внася със заразените семена. Ларвите могат да бъдат скрити във вътрешността им още при прибирането на реколтата.
Как изглежда нападнатата леща?
Най-характерният признак са кръглите изходни отвори. Преди излизането на възрастния бръмбар може да се забележи изтънено кръгло „прозорче“ върху семенната обвивка.
Може ли в здраво изглеждащо семе да има ларва?
Да. В ранните стадии нападнатото семе може външно да изглежда напълно здраво.
Колко поколения развива лещеният зърнояд?
Видовете от род Bruchus обикновено развиват едно поколение годишно. Развитието е свързано с цъфтежа, образуването на шушулките и узряването на семената.
Хапе ли лещеният зърнояд хора?
Не. Вредителят не хапе, не паразитира върху хората и не живее по човешкото тяло.
Може ли нападнатата леща да се консумира?
Леко повредената леща не представлява автоматично токсикологичен риск само поради наличието на зърнояд, но качеството и хигиенното състояние трябва да бъдат внимателно оценени. Силно нападната, замърсена, овлажнена или плесенясала продукция не трябва да се използва.
Може ли нападнатата леща да се използва за посев?
Повредените семена могат да имат понижена кълняемост и жизненост. Посевният материал трябва да бъде лабораторно проверен.
Достатъчно ли е да се отстранят пробитите семена?
Не винаги. В част от външно здравите семена може да има скрити ларви или какавиди.
Помага ли почистването на склада?
Почистването е задължителна превантивна мярка, но не може да унищожи ларвите, които вече се намират в семената.
Може ли лещеният зърнояд да премине от лещата към фасула?
Bruchus lentis е свързан предимно с лещата. В смесените складове обаче могат да присъстват и други видове зърнояди, затова е необходимо точно определяне на вредителя.
Лещеният и фасулевият зърнояд един и същ вид ли са?
Не. Лещеният зърнояд е Bruchus lentis, а фасулевият зърнояд е Acanthoscelides obtectus. Двата вида имат различни основни гостоприемници и различна биология.
Може ли фумигацията да унищожи скритите стадии?
При правилно организирана професионална фумигация газообразното активно вещество може да проникне в масата на продукцията и да достигне до вредителите, скрити в семената. Ефективността зависи от температурата, херметизацията, експозицията и други технологични условия.
Може ли фумигацията да предотврати ново нападение на полето?
Не. Фумигацията третира конкретната прибрана партида. За предотвратяване на ново полско нападение са необходими наблюдение, агротехнически мерки и разрешени практики за растителна защита.
Кога трябва да потърсим професионална помощ?
При наличие на живи бръмбари, кръгли отвори, скрито нападение, голямо количество продукция, подготовка за износ или съмнение за наличие на повече от един вид вредител.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА И НАУЧНИ ИЗТОЧНИЦИ
EPPO Global Database – Bruchus lentis
GBIF – Bruchus lentis Frölich, 1799
Catalogue of Life – таксономични данни за Bruchus lentis
CABI Digital Library – научни публикации за лещения зърнояд и зърноядите по бобови култури
Stevenson, P. C. и съавтори – Insect Pests of Lentil and Their Management
International Seed Federation – Pest List: Bruchus lentis
Научни публикации за биологията, щетите и контрола на Bruchus lentis
Научни и таксономични публикации за подсемейство Bruchinae
АВТОР
Христо Контев
Агроном – Растителна защита
Ръководител ДДД услуги – КОНТИКИ ООД